Вървя, но незнам накъде. Някъде някой там ме очаква.
Очакване
Вървя,но незнам накъде.Може би някой някъде там ме очаква или поне искам да е така. В живота си всеки чака някой, а когато се замисли прекалено много за това,все едно времето минава ужасно бавно...Дори сякаш не минава , а направо се влачи. Трудно е да го избуташ по-напред.Странното е че всеки би искал времето да минава бавно, за да отминава бавно и младостта, и ако има как въобще да не се стига до старостта..а аз сякаш исках обратното, дали просто имах нужда от малко повечко опит? Но за какво ще ми е той един ден ако бъда на 50,60 и т.н.?...Не се разбирам..или поне не винаги.Какво очаквам, защо продължавам незнам...
Вървя и стигам донякъде, връщам се , обръщам се поглеждам назад – взимам каквото ми трябва и продължавам, но до кога ??? Защо е нужно да взимам нещо отминало..нещо преходно със себе си? Може би искам да го направя...
