Слепотата
Слепотата
(есе)
Тъмнина ни обгръща от всякъде, наш избор е дали ще виждаме нещо в нея или ще останем слепци.
Представете си, че седите в празна стая, със стар, олющен тапет и стол в центъра. Вие седите на стола, но не виждате нищо, защото зависите само от зрението си, за да възприемате околния свят, а индигово сините завеси спират светлината да проникне в стаята. Тази килия е девствена – светлина никога не я е озарявала, следователно вие никога не сте я виждали. На практика тя не съществува, ако приемем теорията, че „това което не виждаме – не съществува”.
Тогава вие съществувате ли? Потънал в мрака на тази стая, обгърнат от нейната нежна завивка, кой освен вас може да каже, че сте там, че вие съществувате?
Станете, разходете се, опипайте стените, блъснете се няколко пъти в стола, сложен в центъра на стаята и я прекосете отново...
|
