І. В края на ХІХ в. виенският лекар – психолог Зигмунд Фройд (1856 – 1939 г.) шокира света с една необичайна концепция за човека. В противоположност на традиционното разбиране за изключителната природа на човешкия индивид – божествен произход, рационална същност, алтруистичен морал, той лансира схващането за неговата инстинктивност, антисоциалност, егоистичност и аморалност.
Дълго време човекът живее със самочувствието за неповторимото място, което заема във Вселената като единственото съзнателно същество. Развитието на науката нанася удар върху това самочувствие. Хелиоцентричната теория на Коперник показва, че Земята не е център на Вселената, а само една от седемте планети, които обикалят около Слънцето. Теорията за еволюцията на Дарвин унищожава втората илюзия, че човешкият индивид има божествен произход и няма нищо общо с останали...
